Под думата „душа” разбирам Божественото начало в човека, висшата му проява на физическия свят. 71-121.
Душата представлява най-меката, най-нежната форма в света. 18.5-20.
Когато се организира душата, казваме, че човек оживява. 25-312.
Човек променява много тела, много органи, но той като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, който няма никакво изключение. 119-21.
Душата представя истинския човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло. Човек трябва да има къща, не само за гости от физическия свят, но той се нуждае и от къща за приемане на Господа. 25-310.
Не е достатъчно само човек да отрече или да признае съществуването на душата, но той трябва да се домогне до нея; да разбере, какви задачи са дадени да разрешава и да се солидаризира с нея за обща работа. 53-32.
В познаването на човешката душа се крие смисълът на живота. Докато дойде до това познание, човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава. 95-34.
Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. 73-90.
Каквато е душата ни такова ще бъде и блаженството ни. 25-312.
От душата, във вид на силови линии излизат всички органи на човешкото тяло. 65-190.
Онзи човек, който има душа не се дразни, онзи човек, който има душа не се нуждае от любовта на хората, той сам е любов. Помнете, човек, който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек без душа. 931-18.
Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие, постиженията на цялото човечество. 51-9.
Отношението на човека към душата му и, както и към душите на другите хора, са отношения към Бога. 53-33.
Според едни, душата се намира някъде под лъжичката; според други, тя е средата на слънчевия възел, наречен стомашен мозък. 65-190.
Клетките представят тухлите, от които е съграден: човешкото тяло. Душата на човека е вън от тези клетки. Тя е свободна, и нищо не е в сила да я ограничи. 47-202.
Човек може съзнателно да излезе от тялото си, да отиде в Духовния свят и пак да се върне на земята. Понякога това става и несъзнателно. Душата му се отделя от тялото... Душата, висшето „аз” може временно да напусне тялото и да се разхожда, дето намира за добре. Духът и душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността, на низшето „аз”. 57-37.
Всяка душа излиза от Бога, с цел да научи живота, да познае себе си... Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките, или в границите на граничното. Това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение, или път на еволюция, през която егото, АЗ-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства. 71-71.
Човешката душа слиза на земята, за да стане силна. 71-72.
Скъпоценният камък представя човешката душа, която трябва да освободите, да я очистите от праха и така да я занесете на небето, дето е нейното място. Човешката душа. е жив камък, тя не служи само за украшение. Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка си, така и човешката душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога... Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на Бога. 48-17.
Отношенията на човека към душата му, както и към душите на другите хора, са отношения към Бога. 53-33.
